РЕВОЛЮЦИЯТА:  ОТ ПАРЛАМЕНТАРНА КЪМ ГРАЖДАНСКА ДЕМОКРАЦИЯ?

.

                    И  ПАРЛАМЕНТАРНАТА, И  ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ИМАТ     НЕПОПРАВИМИ КУСУРИ.    БЪДЕЩЕТО  Е  НА  РОТАЦИОННАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Едно интервю на Евелина Здравкова с Николай Близнаков – социолог и футуролог, основател на Клуб „21 век“, (съ)автор на новия модел за гражданска демокрация.

-         Г-н Близнаков, журналисти и анализатори обвиняват протестиращите, че нямат ясна идея какво точно искат, каква „смяна на системата“ си представят…

      - Имат основание. Но напоследък има обединяване около общи искания, а и самата енергия за промяна, готовност за натиск за радикални промени са впечатляващи. Добре е, че едно огромно мнозинство вече е прозряло, убедило се е, че шаблонната „представителна“ демокрация – по-точно е да се нарича „партийно-парламентарна“ – не работи добре у нас, не дава резултатите, които се очакваха. Логично сега навсякъде се настоява за пряка демокрация. (Да си призная –и за мен все още тези думи звучат като музика в ушите ми…) . Но пряката демокрация, красива на думи, неслучайно така трудно си пробива път. Има съпротива от властващите кръгове, да, но не само – анализът показва, че тя не работи добре защото разчита на РЕФЕРЕНДУМА. А това е тежко, тромаво, грубо оръжие, което може да донесе повече вреда, отколкото полза. Аз съм за такъв вид Пряка демокрация, която отхвърля референдума (освен като изключение). Да, парламентарната демокрация е ПАРНАТА МАШИНА НА ДЕМОКРАЦИЯТА- и също толкова демодирана. Това е „машина“, която се включва веднъж на 4 години – през останалото време гражданинът не и въздейства! Но истинската Демокрация не е състояние, а непрекъснат процес, за нея трябва да се води битка всеки ден.   Референдумът също е нещо като парна машина - ужасно скъп (над 1 млн. лева за община като Пловдив) и тромав – и при него се проявяват много от недостатъците на парламентарната демокрация, произтичащи от необходимостта да се работи с огромни маси хора: опошляване на посланията, масово прилагане на манипулативно-рекламни похвати и доминиране на “големите пари” върху състезанието – с телевизии, билбордове, концерти-митинги и елементи на шоу и циркаджилък. 

-            Но разработената от вас система на Ротационна демокрация наистина ли преодолява недостатъците на партийно-парламентарната и на пряката демокрация?

    -     Повечето от тях. При Ротационната демокрация нямаме избори и съответно повечето недъзи на Парламентарната се избягват. Преодолява се прекалената партизация на политическия живот, като гражданите получават възможност без да се „партизират“ директно да решават важни въпроси и контролират властите. (Разбира се, това прави системата неудобна за класическите партии.) Критиците на референдумите пък отбелязват, че те са тромави, непосилно скъпи и най-важното – не могат да бъдат добре информирани милиони гласоподаватели, за да вземат верни решения. При Ротационната демокрация решенията се взимат от представителни извадки (700-900 души) от населението, което позволява както тяхното адекватно информиране, така и поевтиняване на процеса от 100 до 1000 (!) пъти, което го прави достъпен и реалистичен. Трудно е, обаче, повечето хора да разберат, че мнението на една коректна представителна извадка не се различава от мнението на цялата съвкупност (гласоподавателите в един град, държава и пр.). Отдавна и безусловно са доказани предимствата на изследването на представителни извадки (напр. гигантски компании влагат стотици милиони за нови производства, базирайки се само върху изследвания на представителни извадки от населението.) И не само защото изследването на представителна извадка е стотици пъти по-бързо и по-евтино - не, парадоксално е, че то обикновено ДАВА ПО-ВЕРНИ РЕЗУЛТАТИ отколкото изследването на ВСИЧКИ, защото може да е много по-прецизно, контролирано, обективно и по ред други причини. 

-            Това е принципно нова философия за начина на управление. Как точно работи?

-            По-ограничената форма е, когато по определен въпрос гласуват не 300 000 души, а представителна извадка от 1000 (мини-референдум), чието решение има същата законова сила. Разгърнатата форма включва създаването на Граждански камари (към общински съвети, парламент, би могло и на областно ниво), в които жребийно подбрани  900 граждани действат като втора камара – получават пълната информация по дискутиран важен въпрос, като  общинските съветници, и гласуват. Решението влиза в сила само ако и двете камари го одобрят. Разбира се, Гражданската камара не заседава постоянно, а се свиква само по важни поводи – сделки над определена стойност, нови данъци, решения, засягащи символни обекти и др. Съставът се ротира – обновява се на всеки 12 (или 6) месеца, като има и образователен ценз. Постига се не просто прозрачност на действията на властта, не дори  контрол или вслушване в мненията на отделния гражданин, а съвместно решаване от представителния орган и от населението /представителна извадка/ на засягащи широк кръг хора въпроси.

       Има и съществени„странични“ефекти. Това е създаване и укрепване на т.нар. “СРЕДНА КЛАСА“ на демокрацията, засилване на гражданската активност и нова увереност в смисъла на гражданските действия. Говорим не за политическите „елити“ или „аутсайдери“,а за гражданина, който не иска да става професионален политик, ала милее, безпокои се за родното място, региона, страната. ГРАЖДАНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ разчита на този нормален,обикновен Гражданин. Тя го поставя най-сетне там, където трябва да бъде –на мястото, където се вземат важните решения. Тя го ОВЛАСТЯВА реално – както повелява и Конституцията още в своя чл.1,ал.2. И ще функционира реално не поставяйки някакви ангели на власт, а налагайки нови правила, вкарвайки обикновения човек с неговите интереси във властта. Представете си – само за един 4-годишен цикъл преки участници в граждански камари и референдуми ще бъдат 600 000 до 1 млн.души – и България ще бъде друга!

-          И това може да е приносът на  Пловдив….