ИЗБОРИ / ИЗСЛЕДВАНИЯ / НЕОХРОН

         ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА  АСОЦИАЦИЯ  “НЕОХРОН”

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ НАГЛАСИ                                       В  ОБЩИНА ПЛОВДИВ

Септември 2022

 ЕКСПРЕСЕН СОЦИОЛОГИЧЕСКИ СОНДАЖ – ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ

    През периода 26-29.09 2022 г. социологически екип на  И.А.Неохрон  проведе експресен социологически сондаж, засягащ обществените нагласи към проблемите на страната и предстоящите парламентарни избори.  Интервюирани бяха 655 пълнолетни жители на Община Пловдив, като извадката е представителна за пълнолетното население на града по пол, възраст и образование. Информацията е набирана чрез телефонни интервюта  .

ЦЕЛ на изследването:  да се добият достоверни и актуални към м.септември 2022 г. данни за: 

Ø  Актуалните нагласи на населението към политическите сили, политическите послания, доверие в обществени фигури и други.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ:

Ø  В ПЛОВДИВ има интерес към предстоящите избори, макар очакваната активност да не надхвърля 40-42%. Сред решилите да гласуват около 18% все още се колебаят коя политическа сила да подкрепят.

Ø  Основните проблеми, вълнуващи пловдивчани, съвпадат с тези на национално ниво.

Ø  Спрямо националното ниво очакваме формации, като ДПС и БСП да имат по-нисък резултат, а Демократична България и донякъде ГЕРБ и ПП – по-висок.

Ø  Изключително оспорвана, интересна и от голямо значение се очаква надпреварата между по-малките политически сили, чиито резултати ще са около 4 %-ната бариера, като са възможни изненади.

     Фокусът на изследването бе центриран не толкова върху първите 2 - 4 политически сили (съгласно  болшинството изследвания до тази седмица), колкото върху най-интересните, неясни и много важни за крайната конфигурация на Народното събрание възможни резултати на неголемите партии, събиращи подкрепа около (малко под или над) прословутата бариера от 4 % за влизане в Парламента.  Практиката от досегашните избори показа не само, че там са най-големите изненади, но и че от преминалите бариерата неголеми партии най-често зависи възможността за съдване на устойчива коалиция и съответно правителство. А безспорно, това е проблемът в политическото поле, който вълнува най-силно  страната.

      Методиката при изследванията ни позволява да откроим не само подкрепата за една или друга политическа сила, но и да изявим все още колебаещите се дали да я подкрепят и така да очертаем и един максимално възможен резултат за всяка отделна партия при успешна максимална мобилизация последните дни на кампанията.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ:

Кои са, според вас, основните проблеми на страната, които трябва да решат представителите в новото Народно събрание ? 

Таб.1:  ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА СТРАНАТА:

         (Заб: Анкетираните са имали право на повече от един отговор.)

Таб.2: Как оценявате следните политики, предлагани от политически сили („Изправи се, БГ“, „Възраждане“, ИТН и др.) ?                                   

         Резултатите показват висока подкрепа за редица предложени политики от неголемите партии, които, обаче, не корелират непременно с пряка електорална подкрепа.

        Същото се отнася и до съотношенията „доверие/недоверие“ към един или друг кандидат – не винаги доброто съотношение гарантира електорална подкрепа, но най-малкото е основа за бъдещи постижения и разширяване на влиянието.

        Таб.3:  Имате ли доверие на следните кандидат-депутати от Пловдивския 16 МИР?     

Очевидно национално известните кандидати (такива, като Стефан Янев, Ал.Томов, Гр.Караджов) имат висока степен на разпознаваемост, но събират и големи стойности на недоверие. Така балансът при всички тях (дори при сумирането на „доверие“ с „донякъде се доверява“) е негативен, за разлика от някои по-малко известни, но опасни конкуренти, които имат неголяма разпознаваемост, но ПОЗИТИВЕН БАЛАНС.  При личните рейтинги има интересен феномен – водачът на ИТН Гроздан Караджов има добра разпознаваемост и одобрение, но твърде висока степен на недоверие,  Стефан Янев, водещ БГ Възход, също има негативен баланс, макар и с очаквано висок процент доверие, а Росен Рашков има по-нисък процент доверие (поради ниска познаваемост), но пък практически няма недоверие, което прави балансът му положителен – един доста рядък случай сред политиците.

ДИАГРАМА 1:   ДОВЕРИЕ КЪМ КАНДИДАТИ В 16-ТИ МИР – БАЛАНС  „ДОВЕРИЕ-НЕДОВЕРИЕ“

За сравнение са тествани и основни популярни в града публични  фигури – политици и от гражданския сектор:

        Таб.4 :   Въпрос: Имате ли доверие на следните публични фигури? (данни в проценти, закръглени до цяло число  (отговори:1. Има доверие 2. Донякъде има доверие  3.Не се доверява 

   Очевидно е, че разпознававемостта на утвърдените политически фигури (настоящи и бивши кметове и др.) е несравнимо по-голяма от тази на гражданските  фигури, но пък при последните балансът „Доверие/Недоверие“ е силно положителен, за разлика от този на политиците.

ЕЛЕКТОРАЛНА ПОДКРЕПА ЗА ОСНОВНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И  КОАЛИЦИИ

      Тестването на подкрепата се извършва по методика, която ни позволява да откроим не само подкрепата за една или друга политическа сила, но и да изявим все още колебаещите се дали да я подкрепят и така да очертаем и един максимално възможен резултат за всяка отделна партия при успешна максимална мобилизация последните дни на кампанията. (Възможните отговори включват опции за анкетираните да посочат дали и между кои партии се колебаят да дадат подкрепата си.)

Таб.  5:   ПРЕДИЗБОРНИ НАГЛАСИ ЗА ПОДКРЕПА НА ОСНОВНИ ПАРТИИ  И КОАЛИЦИИ   (резултатите са на 100 гласуващи)

  (Сборът не е равен на 100 %, тъй като колебаещите се могат да посочват и два отговора.)

     Най-интересна е битката около 4 % бариера. Тук неочаквано добре се представя формацията ИЗПРАВИ СЕ БГ , чиито водачи на листи са предимно активисти на граждански протести и сдружения (в Пловдив листата се води от правозащиитника адв. Росен Рашков). Както се казва, нещата около 4%-ната бариера са „на кантар“...

   Диаграма 2: ВЪЗМОЖНА ЕЛЕКТОРАЛНА ПОДКРЕПА   (минимум – в синьо, максимум – в оранж)

КОМЕНТАР:  ВЯРА ИВАНОВА

                         СОЦИОЛОГ

(Изследването е извършено със собствени средства на Асоциацията.)

(Пловдив)

Подкрепа за партии и коалиции – Парламентарни  избори - Октомври 2014

(Заб. Не са изследвани секциите в чужбина и някои ромски квартали.)

Предлагаме ви сравнение и анализ на прогнозираните резултати за изборите (5.10.2014)от различни социологически екипи

НЕКА  СРАВНИМ  И  САМИТЕ  СОЦИОЛОЗИ…

      
              Както при всички избори и при последните  като че ли състезанието бе не само между политическите партии, но и между социологическите институти (предпочитам да не назовавам тези фирми и НПО-та с нелепото „агенции“ – ако има най-често използвана форма от тях, то тя е „институт“). На втория ден след 5-ти октомври вече излязоха някои оценки и пресмятания на журналисти кой доколко точно е прогнозирал изборните резултати.

           Разбира се, преобладава мнението, че този път като цяло социолозите посочиха донякъде верни предварителни данни за нагласите на електората, но без да са напълно точни. Най-вече неточностите касаеха една от основните въпросителни – кои партии ще успеят да влезат в Парламента? Другият важен въпрос – коя партия ще лидира – бе  извън всякакво съмнение за абсолютно всички и не представляваше никаква загадка. 

          Един начален  опит за сравнение на социолозите бе направен в сайта http://clubz.bg/8947-sravnete_rezultatite_na_cik_i_prognozite_na_sociolozite  - в неподписания материал „Сравнете резултатите на ЦИК и прогнозите на социолозите“ – 06.10.2014. Събрани са данните на отделните социологически екипи, но не са сравнени с единен критерий. Тук прилагаме такъв и поместваме съответно таблиците, сравняващи достатъчно определено постиженията на социолозите.

          Прави впечатление, че немалко – дори повечето – от познатите социолози са отговорили (прогнозирали) НЕПРАВИЛНО на главния въпрос – колко и кои партии влизат в Парламента. Така например нито Алфа Рисърч, нито Медиана, Екзакта, Галъп, Сова Харис и МБМД прогнозират влизане на АБВ в Народното събрание – всички те дават на партията на г. Първанов недостатъчните за преминаване на бариерата около 3% и нещо. Единствено И М П (Институт за модерна политика) и АФИС са точни. Алфа Рисърч, Екзакта и Сова са отново с грешния отговор и по отношение на другата „изненада“ – АТАКА – те също предвиждат отпадането на националистите зад бариерата.

          В методиката, по която е направена сравнителната таблица, тези две основни грешки са оценени с най-висок брой отрицателни точки – 10. Но в нея са взети предвид и по-малките неточности, допуснати от социолозите, като за обикновена неточност – разлика с реалния резултат по-голяма от стандартното статистическо отклонение (а то е към 1% за ниските стойности от 4-5% и до 3% за високите стойности) – са дадени по 1 т. за всяка и за неточно определяне поредното място на съответната партия в „крайното класиране“ – 2 т.

        Ето и крайният резултат:

 (С червено са отбелязани „грубите грешки“ – посочване на резултати, които определят място на партии извън Парламента; със жълто – неточно определено поредно място в подреждането на партиите според получените гласове; със зелено – допуснати неточности над стандартната грешка, когато те не влизат в предишните по-тежки категории.)

 
 Данните от последната седмица на  социолозите  ( „ИМП“  - И-т за модерна политика). В първата колона под името на партията са дадени резултатите  по Ц И К )

  А ето и своеобразното класиране на социологическите институти:

   (Заб.: Разбира се, трябва да се има предвид, че някои от екипите са били в по-благоприятна позиция, представяйки данните си след другите – като напр.МБМД)

 Д-р Андрей ИВАНОВ

_________________________________________________________________________________________________________________

ДОПЪЛНЕНИЕ :

      В поместената по-горе „софийска“ таблица липсват прогнозите на пловдивската Асоциация „Неохрон“.  Работеща в екип с ИМП, нейната прогноза бе, макар и малко, по-различна от последната на ИМП. Ето как изглежда сравнителната таблица на социологическите данни, с включването и на И.А. Неохрон:

 Данните от последната седмица на различни социолози (вкл. НЕОХРОН - Пловдив)

  Класация по „грешки“