ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ДНЕС

МАТЕРИАЛИ, СНИМКИ, ОБСЪЖДАНИЯ

  “Пряка жребийна демокрация”

Eдна нова система за пряка демокрация и гражданско участие (разработена през 1996-7 г. и преподавана от Н.Близнаков в Пловдивския Университет от 1999 г.), е наречена “Пряка жребийна демокрация”, но известна повече като  “Мини -референдум” или “Гражданско жури”.  По тази нова методика, след съответно изменение на Правилника за работа на Общинския съвет в Пловдив, са успешно проведени на два пъти “мини-референдуми” в Пловдив, (и веднъж в Раковски, където поради политически противоречия методиката не е спазена.)

 МИНИ-РЕФЕРЕНДУМЪТ е представен на 12 март 2007 г. по покана на Европарламента в Страсбург и на 25 март в Берлин на Конференция по повод 50-годишнина на Европейскию съюз. Засега към него се проявява най-голям интерес от Дания и Германия.

Освен, че ГАРАНТИРА , че резултатът от гласуването на представителната извадка (участниците в мини-референдума) съответства на резултата, който би бил получен  при участие на всички избратели, ако те биха били съответно информирани, тази система има и следните предимства:

-          участващите в него се осигуряват лично с наличната възможна информация по темата,

-          не се провежда по Закона за допитванията;

-          по-точно от едни класически допитвания или избори се показва мнението на хората.

-          Стойността му е около 6-8 хил. лв – многократно по-ниска от класическия референдум, поради което отпадат възраженията на противниците за “прахосване” на общински пари;

  _____________________________________________________________________________________

ПРОЕКТ !

                ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ:

1. Този закон урежда директното гражданско участие в управлението на местно, регионално и национално ниво.

СЪЗДАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТИ и граждански квоти

1. Към всички органи на държавна власт и управление на местно, регионално и национално ниво се създават представителни органи на гражданското общество – ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТИ.
2. От една трета до две трети от състава на комисиите и съветите от списъка в заключителните разпоредби на закона се определят за включване на граждански квоти .
3. Процедурите, съгласно които гражданските съвети могат да контролират , съдействат и участват в работата на управленските органи, се уреждат в правилника към този закон.
4. Изборът на състава на гражданските съвети и гражданските квоти в съществуващите комисии и съвети, се извършва от гражданското общество, като държавните органи осигуряват необходимите материални и финансови условия за това.
5. Не по-малко от 2/3 от състава на гражданските съвети и гражданските квоти се извършва жребийно от представителните извадки на гражданското общество, включващи представители на легитимните граждански организации от съответния регион (община, област или страната) и на гражданите., или, в случаите на министерства и ведомства, от съответната сфера на дейност.
6.  В случаите, когато се извършва избор на до 1/3 от състава на гражданските съвети и гражданските квоти, той се урежда по правила и от представителна извадка на гражданството и гражданските организации от съответния регион.

ВРЕМЕННИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ:

1. В тримесечен срок от влизането на този закон в сила, Народното събрание прави съответните промени в другите закони, касаещи включването на граждански квоти и граждански съвети в управлението. (ЗМСМА, Закон за регионалното развитие и др.)
2. МДААР, съвместно с новосформираният Граждански съвет към него, изработва Правилник за приложението на този закон  (вариант - Министерският съвет…)
3.  

 (Представен на Национална конференция на НПО - 2009 г., София, НДК - с представители на МС)

____________________________________________________________________________________

____________________________________________________________________________________

               РЕВОЛЮЦИЯТА  НА  ЖРЕБИЙНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

        В Пловдив е разработена нова демократична политическа система – алтернативна на парламентарната/представителната/ и на пряката демокрация

(“ИЗБОРИТЕ СА БЕЗСМИСЛЕНИ.

      НЕЩО ПОВЕЧЕ – ТЕ СА ВРЕДНИ.”)

І. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО  КЪМ ЕДНО БЕЗСМИСЛЕНО ТАБУ

            Без предисловия : има една недокосваема свещена крава в разбиранията за политиката на съвременното общество, чиито основни принципи дори не се обсъждат - това е Представителната Демокрация.  Това Дете-чудо на Просвещението се смята за най-голямото откритие на епохата, по-голямо от, примерно, теорията за еволюцията. Идеята, че народът може сам да избира управниците чрез една представителна система, бързо се превръща в разбираща се от само себе си абсолютна истина. Като че ли за следващите два века прогресът се свързва с неизменното установяване на представителна демокрация и нейното усъвършенстване /избори, право на равен глас, разширяване на избирателните права, избирателни системи и т.н и т.н./  От инструмент – макар и много важен инструмент – от средство, Представителната демокрация се превръща в самоцел. Дотолкова, че често се забравя основното – нейното предназначение е да служи на народното добруване, да подобри живота на хората.

  ЗАДАЧАТА, КОЯТО  ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ  ТРЯБВАШЕ ДА РЕШИ:

        Стремежът към демокрация или народно управление е хилядолетен, но поне от 2500 години имаме писмени сведения за противоборстващите възгледи и практики, свързани с демокрацията. Не е тук мястото да припомняме древногръцкият произход на термина “демокрация” и подробно да  описваме и анализираме демократичното устройство на елинските градове-държави. С две думи – при тяхната т.нар.”Пряка демокрация” всеки свободен мъж може да участва в градските заседания и с равен на другите глас да решава важни въпроси. Внимание! С важното допълнение, че изборът на заемащи обществени длъжности е ставало…  чрез  ж р е б и й…

       Разбира се, и ранната Римска република, и свободните славянски и германски общности са познавали тази, като че ли най-естествена форма на демокрация – прякото участие НА ВСЕКИ в решаването на обществените дела /за жените, робите и децата не можело да става дума, разбира се/. Има една несъмнена логика на равенството, която закономерно се опитва да се прояви винаги, когато сравнително еднакво компетентни хора са обединени без особена йерархия. Само че тези ранни форми на Пряка демокрация отстъпват навсякъде под съкрушителните удари на големите авторитарни държави – демокрацията не успява да реши въпроса с народното управление в общности, по-големи от един град. Защото очевидно е, че не можеш да събереш 400 000 души на един площад за да обсъждат и решават държавните дела, още по-малко пък 4  или 40 милиона. Още повече, ако трябва да представляват населението на страна с площ 100 000 или 800 000 кв.км. и съответно да пропътуват стотици километри, за да участват в това начинание. До 18-ти век този въпрос не е решен цялостно /между другото , всички прогресивни мислители и фенове, както бихме казали днес, на народното управление, като Русо и Монтескьо,  са разбирали под “демокрация” именно и само Пряката демокрация, не и представителството/. Най-напред в САЩ, после и в Европа, в края на 18  и 19 век представителната демокрация бързо се утвърждава като съвременната форма на управление,  която Джон Стюарт Мил, подобно на доста съвременници, описва като “Великото откритие на Новото време…” И наистина, вековната задача като че ли е решена – гласът на народа става чуваем чрез ИЗБОРИТЕ .

  Всъщност, става дума за една гигантска информационна операция , операция, целяща да ДОБИЕМ ЗНАНИЕ относно определени обществени характеристики /напр., дали общността предпочита за свой представител Д-р Уотсън или Шерлок Холмс…/

  Това е задачата, която Представителната демокрация е трябвало да реши. И я решава.

САМО ЧЕ НА УЖАСНО СКЪПА ЦЕНА

И  ДОБИВАЙКИ ДОТОЛКОВА ЗАМЪРСЕН И НЕСИГУРЕН РЕЗУЛТАТ, ЧЕ СТАВА СЪМНИТЕЛНО ДАЛИ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА И СЪОТВЕТНО МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА

ІІ.  НАУЧНИЯТ ИЛИ МОДЕРНИЯТ  ПОДХОД

       За науката подобни задачи не са необичайни. Тя измерва разни характеристики на обекти под път и над път, както се казва. И има доказано гарантиран инструментариум за това. За разлика от политиката, Богинята на науката е Истината. Дали да не я предпочетем?

            Какъв е научният подход и какъв “демократо-мистическият”?                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Ето как разбираме някаква характеристика на средата научно и как “по демократическому”:

Искаме да измерим средната температура на въздуха в град Пловдив по обед.

         Лесно, нали? Знаете как действа науката – 3-4 души слагат 25 или  50 термометъра на “представителни” места – някои по-нависоко, други до земята –усредняват резултата и ни го съобщават. Но “демократомистиците” имат фикс –идеята  да поставят термометри, примерно, НА  ВСИЧКИ ПРОЗОРЦИ  в Пловдив… 800 000 няма да им стигнат, но хайде от нас да мине, да приемем,че прозорците в този град са само 800 000, а не милиони. Колко просто, нали – ангажираш само 40 000 човека, правиш от тях 10 000 комисии /отчитането става от комисии, да не излъже, ако е сам наблюдателят/, и ги пускаш да отчита всяка по стотина термометра…Не е невъзможно, нали?

            Но е ИДИОТСКО !

            А защо не го кажете това на всички, които чрез ИЗБОРИ с участието на цялото население –т.е. по същия ИДИОТСКИ НАЧИН - искат да разберат в крайна сметка пак някакво число, някакъв процент, изразяващ одобрението към политика Х, да кажем?   Но не,в изборите има нещо свято, нещо мистично, традициите тук не може да се пипат..

Свещено табу охранява догмата на демо-мита : задължително е ВСЕКИ да бъде питан.

Ние можем да разберем и да оценим високо Бащите-основатели на Американската конституция, приели представителната демокрация за основа на демократичната политическа система на новата държава. Както и следващите няколко поколения демократи от другите страни. Да, в 18-ти, а и в 19-ти век, социологията все още не е била развита наука.  Но за 20-ти век това не се отнася. Ако се огледаме наоколо ще се убедим, че навсякъде се използват  представителни извадки .          Отдавна и безусловно са доказани предимствата на изследването на представителни извадки, пред изследването на цялата съвкупност. Включително и когато съвкупността е населението на една страна /област, община и пр./.   Гигантски компании влагат стотици милиони долари за нови производства, базирайки се само върху изследвания на представителни извадки от населението. Нови скъпи лекарства се експериментират само с представителни извадки. Мнението на хората от представителни извадки ориентира хората, които вземат решения във всички области на живота. И не само защото изследването на представителна извадка е стотици пъти по-лесно, по-бързо и по-евтино от това на цялата съвкупност. Не, парадоксално е, че то обикновено ДАВА ПО-ВЕРНИ РЕЗУЛТАТИ отколкото изследването на ВСИЧКИ , защото може да е много по-прецизно, контролирано, обективно и по ред други причини. 

ІІІ. И Представителната/парламентарната демокрация, и парната машина навлизат в обществото през 18-ти век. И двете доминират следващата епоха и спомагат за наистина епохални промени в живота на народите. И двете са били, несъмнено, революционни за времето си и полезни.

И двете днес са безнадеждно остарели .

Представителната демокрация е ПАРНАТА МАШИНА  на демокрацията

            Въпреки достойнствата им, аз, кой знае защо, не виждам парни машини в заводите и фабриките на Пловдив. Дори на тавана бормашината ми не е парна, нито пък миксерът на майка ми в кухнята. Няма начин – на някои неща просто им минава времето. Като на Парламентарната демокрация,например.

            Но, кой знае защо, като се огледам навън виждам безброй прояви на Нашата Представителна демокрация. Стената на къщата ми е облепена с десетки разпокъсани, доскоро гланцово-цветни плакати на партийни кандидати. Радиото ме залива с новини от Общинския съвет, а Телевизията се занимава с парламента. Хората наоколо масово мърморят и недоволстват. Някои дори открито псуват властите – избрани, уж, от тях самите. Страната ни, вече от 17 години със свободна икономика, без да е преживяла не само война, но дори и дребни размирици, с опростени милиарди дългове и подпомагана от други страни със стотици милиони годишно /нечувано за предишни епохи/, в една доброжелателна околна среда, пълна отвореност към най-развитите икономики на света, на фона на глобално възходящо развитие и икономически ръст,  на фона на една всестранна НТР и така нататък… едва достига , а някъде и не може да достигне,  нивото си от преди 20-на години...

            Това също е следствие от Нашата Партийно-представителна демокрация.

            Впрочем, ето част от въвеждащия текст, с който започна преди години представянето на Новата Пряка демокрация у нас:

ІV. Новите форми на Пряка демокрация – шанс за

Гражданското общество да се наложи над Партийната каста

         Българското общество, макар и все по-загрижено от продължаващото ограбване на страната и започналия геноцид, не намира начин да излъчи политическа класа, която да защити реално неговите днешни и утрешни интереси.  Огромната мощ на олигархията (мафиите) и относителната слабост на гражданското общество водят до там, че ръководствата на главните партии (основните инструменти за въздействие на държавната машина) са силно повлияни от олигархията и действията им са предимно в защита на техните, а не общонародните интереси. Оттук – партиите, оттам парламента, Правителството, цялата система на представителна демокрация – не са инструменти на гражданите , изразяващи тяхната обща воля, а на олигархията. Мажоритарната избирателна система също не е панацея, както показват и теоретичният анализ, и практиката на западните страни.

Извод: системата на партийно-представителна демокрация трябва да се премахне

        Но стандартната Пряка демокрация също е система с много недостатъци /напр. класическият референдум е изключително тромав и скъп (и той, като едни избори, изисква хиляди избирателни комисии /а при общински- примерно за Пловдив- са към 500/, безброй бюлетини, пликове, охрана и т.н, и загуба на доста време за стотици хиляди граждани – обща цена над 500 хиляди лева за общината и десетки милиони за национално ниво/. Не само това: при референдума се проявяват много от недостатъците на парламентарната демокрация, произтичащи от необходимостта да се работи с огромни маси хора, водеща до опошляване на посланията, масово прилагане на манипулативно-рекламни похвати и доминиране на “големите пари” върху състезанието – с телевизии, билдбордове, концерти-митинги и всички елементи на шоу и циркаджилък, характерни за сегашните кампании

Необходима е друга система. Нарекли сме я

 ЖРЕБИЙНА И ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.

       Основната идея не е нова – обикновеният човек е способен не по-малко от “избрания” да управлява една общност , стига да получи нужната информация и възможности. (Всъщност, това е един от постулатите на Демокрацията изобщо.) А тъй като правим ли избори, мафиите, добре овладели сегашната система,  ще печелят винаги значителна част от местата, “контролния пакет”, нашето заключение е:

    СЛУЧАЙНИЯТ ИЗБОР /на управляващи/ НЕ ГАРАНТИРА ИЗДИГАНЕТО НА НАЙ-ДОБРИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,  НО ПЪК СИСТЕМАТА НА ПАРТИЙНО-ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ГАРАНТИРА  ИЗБИРАНЕТО НА  НАЙ-ОПАСНИТЕ – работещите за олигархията.

        Въвеждането поне на елементи на случаен избор ще гарантира влизането в системата на значителен брой несвързани с мафиите хора. 

          ЖРЕБИЙНАТА ДЕМОКРАЦИЯ е доказвала исторически не само очевидната си справедливост, но и ефективността си /да припомним само класическата Атинска демокрация и определянето ИМЕННО ЧРЕЗ ЖРЕБИЙ на съдебни заседатели -гръбнака на американската съдебна система/

V. РАЗНОВИДНОСТИ НА  ЖРЕБИЙНАТА  ДЕМОКРАЦИЯ

       А.  ЖРЕБИЙНАТА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ  под формата на т.нар. ”общоградски събрания” или “мини-референдуми”, вече се прилага на два пъти в Пловдив, а възможностите са нея са заложени в Правилника на Общинския съвет в най-голямата българска община. При нея прякото гласуване по поставен проблем се извършва не от целия електорат, а от случайно/жребийно/ избрана представителна извадка /1000-1300 души/ от избирателното тяло.

    Прилаганият от нас нов вариант на полу-пряка демокрация - мини-референдумите, провеждани с коректни представителни извадки от цялата общност, чиито резултати се признават от органите на местна власт! - представлява  реалистично, евтино и ефективно съчетание на пряка и представителна демокрация. Нашият вариант е евтин - защото получаваме мнението на гражданите не срещу 550 хиляди лева /цената на един референдум за Пловдив/, а само срещу 3-4 хиляди. Той е също и реалистичен, защото предварителната му фаза бе успешно експериментирана в Пловдив и показахме как местните власти признават легитимността на гражданския вот в мини-референдумите. Накрая той е ефективен и справедлив, защото може да се подготви бързо, а участващите в него (само 1000 души) да бъдат обстойно запознати с противните гледни точки по референдумния проблем (така отпада обвинението към класическия референдум, че отчита становищата и на абсолютно неинформирани хора).

       Страничен ефект е засилване на гражданската активност с допълнителна увереност в смисъла и постижимостта на гражданските действия, наред с повишаване на гражданското самосъзнание. Неадекватното представяне на различните групи в т.нар."представителни"органи, като парламент и общ.съвет, е напълно преодоляно при мини-референдумите. Естествено, вместо 100% партийни членове, както е в общинските съвети, в новия орган те са само 3% - колкото са средно в общността. Очевидна е и невъзможността да бъдат корумпирани взимащите решения 1000 случайно избрани граждани /при това - подновявани през 1-2 "сесии"/, за разлика от ситуацията в Общинския съвет, където крехките мнозинства от по 4-5 гласа лесно могат да бъдат преобърнати с "въздействието" само върху двама или трима съветника.

Съществено замодела са:

• използването на свръхкоректна представителна извадка, чието мнение с изчислима точност отговаря на мнението на всички граждани.
• осигуряването на попадналите в нея граждани с богат набор информационни материали по референдумния проблем с обективно представяне на противоположните гледни точки;
• поканените да гласуват да имат право и на пряко и на “дистанционно” гласуване
• най-важното, което именно го прави референдум - Общинският съвет приема система  за зачитане вота на гражданите! /Пловдивският вече прие такава система, като включва в дневния си ред референдумния проблем и също гласува по него. Решението влиза в сила само ако и двата органа са гласували “за” (донякъде както при две камари). При противоречие валидно е решението на Общинския съвет, но след доработване в комисиите,ново разглеждане и прегласуване с квалифицирано мнозинство  За първи път в Източна Европа бе направен истински пробив в досегашната традиция за управление само чрез представителни органи, който не само е закрепен нормативно, но и бе приложен на практика в най-голямата българска община. (В Пловдив бяха проведени два мини-референдума и на двата съветниците потвърдиха вота на гражданите със своите гласове.)

            Постига се не просто прозрачност на действията на властта, не дори  контрол или вслушване в мненията на отделния гражданин, а съвместно решаване от представителния орган и от населението /представителна извадка/ на важни, засягащи широк кръг хора, въпроси.

            Можем да разглеждаме тази нова форма като “мини-референдум” или като ВТОРА КАМАРА НА МЕСТНИЯ ПАРЛАМЕНТ /официалното наименование тук  е “Общоградско Представително/Репрезентативно/ събрание “/

Б. ЖРЕБИЙНАТА ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ би бил, може би, шокиращ мнозина експеримент, при който избирателното право са упражнява не от цялото население /с избирателни права/, а само от представителна извадка -възможно 6 до 10 паралелни извадки – общо 8000 или 10 000 граждани, избрани по жребий. Това, именно, би било истинското Велико Народно събрание. Нека го наречем, примерно, Национално Представително събрание

Достойнства:  - отпада въздействието на “големите пари” върху състезанието – няма необходимост от ползване на телевизии, билдбордове, концерти-митинги и всички елементи на шоу и циркаджилък, характерни за сегашните кампании /резултат е и смачкването на ролята на мафиотско-доминираните партийни ръководства/.

-          отговорността и сериозността на отделният гражданин, който ще гласува, нарастват много поради неимоверно нарасналата му отговорност /той представлява, всъщност, 800-1000 свои съграждани!/;

-          вместо 130-160 милиона лева изборите ще струват на България под 1 милион лева; НАД 100 ПЪТИ ПО-МАЛКО!

-          евтините и бързо и леко организирани избори ги правят, при необходимост, възможни за по-често провеждане, включително и за честа подмяна на част от избирателното тяло /включително и поради подписки за снемане на доверието, напр./

-          днес Парламентарната демокрация се изправи пред нерешимия проблем – при 30 и дори 25% участници в изборите – ИМЕННО НА НЕПРЕДСТАВИТЕЛНОСТТА НА ГЛАСУВАЩАТА ЧАСТ ОТ ГРАЖДАНИТЕ ! Защото 1000 души представителна извадка от населението дават по-точен резултат от 2 милиона непредставителна. Известно е, че сред определени общности /малцинства, старите хора на село, малограмотни групи/ процентът на гласуващите е 90% и повече, докато младите, образованите, бизнес-активните 30-40 годишни и пр. вече е паднал на 25% ! Представителната извадка коригира напълно тази аномалия

Отказът от досегашната партийно –представителна система е много удачно да започне с президентските избори. Защото именно по отношение избора на президент изследователи и политици, многократно през всичките тези 15 години на прехода са отбелязвали, че има сериозно логическо противоречие – президентът, натоварен със съвсем ограничени функции, се избира директно от целия /електорат, и то мажоритарно, за разлика от лицата, осъществяващи управлението на държавата. Затова едни предлагат на президента да се дадат много по-големи правомощия по конституция, а други – изборът му да се извършва от парламента, тъй като няма смисъл цялата страна да се ангажира с мащабни и тежки избирателни кампании, чийто резултат не засяга особено съдбата на нацията.      

            И наистина, в повече от половината европейски страни президентите се избират не от електората, а от /най-често/ парламентите – напр. Италия, Германия и др. Системата, която ние предлагаме – Жребийната представителна демокрация – осигурява много по-голяма демократичност на този избор, натоварвайки с него една коректна представителна извадка / примерно , от 8 000 души/ , чието съвкупно становище отразява с много висока точност становището на целия народ /нещо, което категорично не може да се каже за партийно доминираните парламенти!/, и , от друга страна, не обременява цялата страна, всяка и  най-малка общинка, градче и селище със скъпоструващи кандидат-президентски кампании.

             Същевременно гласуването на извадка от 8 000 души означава, че сега дори достойният кандидат, зад когото не стоят парите на мафиите и групировките, ще има своя шанс да достигне до гласуващия – разпространението на една програма, на една биография и 1-2 интервюта в 8 000 екземпляра е по силите на всекиго и не струва повече от 5-6 хиляди лева Това избива от ръцете на тези, които играят за мафиите, един от основните им инструменти – огромните пари и купени медии, които стоят зад тях. Разбира се, медийна кампания ще има, но не в тези размери.

            Друго ще бъде и отношението на тези 8 000 “късметлии”, много от които, отвратени от политическата система, иначе не биха гласували. Но когато гласът ти важи за 1000 твои съграждани и МОЖЕ НЕЩО ДА ПРОМЕНИ – тогава в изборите с разум и съвест ще участват процентно много повече честни, почтени, културни сънародници. И резултатите биха били по-различни…

В. ЖРЕБИЙНАТА ДЕМОКРАЦИЯ може също да предполага и директно случайно избиране на граждани в органите на управление – както за допълване на състава /примерно, 60%/ на органа за управление, или за съставяне на втора камара. То е особено подходящо в съчетание с цензови изисквания за конструиране на такива “обществени” органи, като всевъзможни комисии и съвети /напр. Съвета за електронни медии, Комисия по досиета ! и др./. Радикален вариант би бил, например, съставяне на общински или бъдещите регионални съвети от две камари, като едната е /партийно/изборна, а втората – подбрана чрез жребий от населението.

      Буквално ДЕСЕТКИ НЕРЕШЕНИ ВЪПРОСИ на демократичното развитие намират решение чрез новия механизъм: -  

-   преодолява се все по-засилващата се диспропорция между различните групи, участващи в изборите -

-          вътрешно-партийна демокрация  и  изборни тела

-          избор на регионални органи  и управители

-          избор на омбудсмани; ;избор на комисии